Емоционална интелигентност
В последните десетилетия станахме свидетели на безпрецедентен ръст на научни изследвания в областта на емоциите. Изследвания, свързани с емоциите у човека, отправят предизвикателства към онези, които са възприели един доста тесен възглед за интелигентността и твърдят, че коефициентът на нтелигентност е генетична даденост, която не може да бъде променена от опита, като същевременно нашият път в живота е до голяма степен определен еднозначно от интелектуалните ни способности. Подобна гледна точка пропуска един интригуващ въпрос – какво всъщност можем да променим, за да помогнем на децата си да се справят по-добре в живота? Какви фактори действат например, когато хората с висок коефициент на интелигентност се провалят, а такива с умерен коефициент се справят удивително добре?
Според американският психолог Даниъл Голман (Golman, 2011) разликата в това как хората се справят добре в живота или се провалят, често се дължи на способностите, които наричаме емоционална интелигентност и които включват самоконтрол, усърдие, настойчивост, както и способността сами да създаваме мотивацията си. За разлика от коефициента на интелигентност, зад който има почти сто години изследвания сред безброй хора, емоционалната интелигентност е сравнително ново понятие. Трудно някой може да каже до каква точно степен именно тя определя разликите между житейската реализация на отделните индивиди. Данни на много изследователи обаче недвусмислено сочат, че емоционалната интелигентност може да е също толкова силен фактор в реализацията на човек, колкото и коефициента на интелигентност – а понякога и повече. Логично идва въпросът кои са елементите, които определят съдбата на хората с приблизително еднакви перспективи, образование и възможности. Тези елементи или „други умения“ са това, което наричаме емоционална интелигентност: сред тях е възможността да контролираш импулсите си, да отлагаш възнаграждението за усилията си, да регулираш настроенията си и да не позволяваш тревогата да пречи на мисленето, да проявяваш съпричастност и да живееш с надежда. Терминът „емоционална интелигентност“ съдържа в себе си две на пръв поглед коренно различни понятия – емоция и интелигентност, и най-общо казано може да се разглежда като социална компетентност или личностна характеристика.
Има много доказателства, че хора с адекватно емоционално поведение – хора, които познават чувствата си и могат да ги владеят, като същевременно разчитат с лекота чувствата на другите и ги вземат предвид – имат големи предимства във всяка област на живота, независимо дали става въпрос за любов и интимни връзки, или неписаните правила, определящи успеха в политиката. Също така, за хората с развити емоционални умения има по-голяма вероятност да са доволни от живота си, да се справят по-добре в него, тъй като са овладели навиците, подхранващи собствената им продуктивност. Тези, които не съумяват да наложат никакъв контрол над емоционалния си живот, водят безкрайна вътрешна борба и така саботират собствените си възможности и способността си да работят съсредоточено и да мислят ясно.